Желания и обещания - обикновено така започва всяка нова година. Много от желанията ни изглеждат така, сякаш никога не са били наши, след като се сбъднат. А повечето обещания не успяваме да спазим, особено ако сме ги дали пред самите себе си. Поне при мен често се получава така...
Но обещанията ще коментирам в края на годината. Тогава ще преценя колко от тях съм имала силата и упорството да спазя, за колко ми е стигнала волята...
Ами желанията? Май миналата година все пак съм била добро момиче, защото Дядо Коледа сбъдна почти всички. Само едничко не успя. Да, знам, че беше най-трудното - създаването на нов живот изисква майсторски умения, старание и щипка магия. Затова дадох на добрия старец няколко месеца отсрочка и обещах да съм още по-послушна. Обещах още да му дам назаем малко от магията на любовта ми към човека до мен, оживяла толкова години - в случай, че не са му останали никакви вълшебства, за да сбъдне желанието ми. Обещах, че "подаръкът" никога няма да страда от липса на обич и ще го пазя като очите си. Сега на мен и на моето момче ни остава само да чакаме появата на нашето щастие, събрано в две очички и беззъба детска усмивка.
Дядо Коледа, нали не си ни забравил?
