Много от най-хубавите неща в живота се случват случайно. Почти случайно създадох и този блог - костваше ми само няколко кликвания с мишката. :)))
Ето че вече имам своя отдушник, своето място, където мога да разголвам душата си... Било добро лекарство срещу натрупаното напрежение - така съм чувала. Предстои ми да проверя тази теория.
Може би понякога ще съм брутална - точно каквато ставам, когато силно се ядосам; друг път ще съм сладка до безобразие, защото тъкмо в този ден ми се е случило нещо хубаво и не успявам да скрия усмивката си; ще бъда и гневна - заради поредната несправедливост, която отказвам да приема; печална - защото любим човек или близък приятел е хвърлил по мен горчиви слова; дъждовна, защото точно днес реките в мен прииждат и изтичат през очите ми заедно със стаената болка; замечтана - понеже понякога дори времето навън ражда мечти... Ще ви карам да се смеете или ще ви натъжавам. Може би ще ме харесате, а може би не. Може дори някой от вас да се влюби в мен, а напълно възможно е да има и такива, които ще ме намразят. Може би ще мислите, че съм мил и добър човек, а може би ще ме смятате за грешка на природата... Това ще разберем след време.
До тогава просто ще ви покажа душата си и ще ви подаря парченце от себе си, защото имам потребност да раздавам.
А вие, ако искате, приемете подаръка!
Здравей, адашке! Намерих те случайно, но те харесах. Приемам подаръка ти, ще си те чета и коментирам, когато имам какво да кажа. Поздрави от една друга калинка! :))
ОтговорИзтриване