И внезапно дойде пролетта...

Пристигна малко неочаквано - слънцето беше позабравило за нея и този ден не изгря в очакване. Вместо това зимният хлад все още се разхождаше свойски из улиците, сякаш нямаше намерение да си ходи - поне не тази година. Лошите новини валяха една след друга - също като студените дъждове: земетресение в Япония, война в Египет, последвана от нова в Либия, навсякъде разруха, мизерия и нещастие. Усмивките по лицата на хората ги нямаше, а няколкото заблудени щъркела, долетяли от топлите страни, сякаш бяха телефонирали на събратята си да не бързат с пристигането. И цъфнали дървета почти нямаше - че на кой му се цъфти в такава атмосфера?!
Но въпреки това Пролетта се установи в това малко мрачно кътче - тихо, но уверено и неотстъпчиво. И успя да напомни за себе си на няколко човека - чрез някоя мила думичка, която тези късметлии чуха от свои близки и приятели, чрез малко добри новини, чрез една-две усмивки... И Чудото започна да се случва малко по малко... Тези хора се усмихнаха и засияха, на свой ред казаха по някоя блага дума на онези около тях, направиха по нещо хубаво, започнаха да мислят по един друг, по-слънчев начин... И тъй като добротата ражда доброта, се получи нещо като онези мексикански вълни по стадионите. "Заразиха се" и други, които на свой ред започнаха да мислят, казват и правят хубави неща.
И така, добре дошла, мила Пролет! Чакахме те и те искахме! Омръзна ни от лоши новини, студ и мраз! Чувствай се като у дома си!
Уверена съм, че ако продължим да се усмихваме, мракът и зимният хлад ще се почувстват крайно неудобно сред слънцата в душите ни. И онова, истинското слънце, ще разбере, че е крайно време да се появи. Ще съобщи на птичките, че вече е дошъл моментът да се завърнат у дома, а на цветята - че е нужно да украсят света и да го направят по-приветлив и пъстър.
Аз пък отивам за парче шоколад и фреш от плодове.

Честита Първа пролет на всички!