Доста отдавна не съм се появявала тъдява. Човек би помислил, че съм зарязала блога, а мен - нека си го кажем - просто ме мързи. Или не мога да се организирам - губя време с незначителни и не толкова незначителни неща, чета форуми, нищоправя... И тихичко си съжалявам - заради монотонното ежедневие, заради усещането за непълноценност, заради сприхавостта и липсата на настроение, заради изгубеното време и пропуснатите моменти...
Имам нужда от промяна! Не нещо кой знае какво - смяна на обстановката, кратко пътуване, няколко срещи с приятели. Това ще свърши работа на първо време. И този блог! Вдъхновението ми ще се върне, знам го. Усещам , че е някъде наоколо! ;)
Понякога стига една мисъл, прелетяла случайно в ума ми, снимка, рисунка, сцена от филм, песен, смехът на сина ми, гласът на мъжа до мен, спомен... Една публикация може да се роди от толкова малко!
Давам си сметка, че да пиша тук ми носи удоволствие. Всяка публикация ми е скъпа. Не бих я нарекла своя рожба - знам как се обича дете и няма друга такава любов. А и за публикациите понякога стават причина идеите на някой друг - претворени в картини, музика, облечени в думи... Но тези публикации са и мои. И си ги обичам - надявам се, личи, когато човек ги чете.
Доскоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар