Мило мое дете,
някой ден може би ще прочетеш това, а може би не... Всъщност, няма значение - просто имам нужда да споделя мислите, които ме вълнуват.
Гледам те как спиш до мен - личицето ти е спокойно и мило, а устничките леко помръдват от време на време. Косицата ти е нежна и мека като коприна, а кичурчета от нея леко се завиват покрай малките розови ушни мидички. Разперил си ръчички настрани - сладки ръчички с миниатюрни пръстчета, толкова съвършени и прекрасни. Такова блаженство е изписано на личицето ти, че не мога да спра да те гледам.
Как е възможно да обичаш някого толкова?! Ти си въплъщение на всичките ми мечти, на най-съкровените ми желания.
А точно сега ще спра да пиша, защото искам да легна до теб и да те прегърна близо до сърцето си... :)))